The Hill: Крайно време е НАТО да обясни стратегията си за прекратяване на войната в Украйна
Автор: Майкъл О'Ханлън, thehill.com
Когато водачите на НАТО се съберат във Вашингтон тази седмица за да отбележат 75-годишнината на алианса, би трябвало да заобикалят да приказват за празнуване. Светът е в ужас и е належащо да се съсредоточат интензивно върху това да обяснят на разколебаните си гласоподаватели каква в действителност е тактиката им за войната в Украйна.
Сега войната е в застой, само че от съветска страна има повече динамика на бойното поле, политическата картина в ключови страни и дълготрайните демографски и стопански фактори. При тези условия няма необикновен смисъл да продължаваме да повтаряме изтърканата мантра, че ще оказваме помощ на Украйна " толкоз дълго, колкото е належащо ". Това не е тактика.
Не е и по-широкият девиз на акцията на президента Байдън " да довършим работата ". Байдън и екипът му, без значение дали ще остане в конкуренцията, до момента са свършили своя дял от работата, само че няма никаква изясненост накъде сме се запътили в този момент.
Що се отнася до обезпечаването на оцеляването и суверенитета на Украйна, ние би трябвало да ѝ оказваме помощ толкоз дълго, колкото е належащо. Всъщност водачите и гласоподавателите на НАТО от двете страни на Атлантическия океан (както и Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия - всички те също са показани на срещата на върха) би трябвало да се гордеят с това, с което са помогнали на Украйна досега. От решаващо значение е да се попречи на Русия да завладее страната или да открадне по-голямата част от нейната територия и запаси, когато Владимир Путин стартира своето безсъвестно и непровокирано навлизане преди 29 месеца. В противоположен случай територията на НАТО можеше да се окаже идната в полезрението на съветския деспот.
Важно е също по този начин да се означи, че, както документирахме с нашия " Индекс за Украйна " в Брукингс, Европа в действителност е направила повече от Съединени американски щати, с цел да помогне на Украйна във връзка с общата икономическа, военна, филантропична и бежанска поддръжка. Бившият президент Доналд Тръмп постоянно е казвал противоположното, само че той бърка по този въпрос, въпреки да е прав, че съдружниците на Америка в НАТО въпреки всичко би трябвало да създадат повече, с цел да обезпечат личната си защита като въпрос на заслужено систематизиране на тежестта в Алианса.
Но не е толкоз явно, че сигурността на Запада зависи от това дали Украйна ще си върне 18-те % от територията си до 2014-а година, която сега Русия управлява. Със сигурност това, което Русия е направила в Украйна, е трагично, изключително ужасните човешки жертви. Но главните американски ползи не включват безусловно мястото, на което е прокарана границата на към 1000 благи от първичните места, където по време на Студената война бяха открити източните граници на НАТО.
Би било неправилно водачите на НАТО да се пробват да наложат съответен резултат на Украйна тъкмо в този момент. Въпреки че и нашата сигурност е в играта и макар че големият ни групов принос към защитата на Украйна би трябвало да ни даде право на глас в тактиките за преустановяване на войната, прекомерно рано е да желаеме от една суверенна страна и удивителен другар да одобри кражбата на съвсем една пета от личната си земя от един граблив империалистически комшия.
Някой ден може да се наложи да си запушим носа и да признаем, че огромна част от това, което Русия управлява в този момент в Източна и Южна Украйна, няма да бъде отвоювано на бойното поле. Но Украйна заслужава още един опит за сериозна контраатака. Разбира се, възможностите са неподходящи. И различен път съм оценявал, че с цел да има положителни шансове за триумф, Украйна ще би трябвало да построи маневрени сили от още към 200 000 бойци, а има малко признаци, че военните ѝ построяват подобен капацитет. Но въпреки всичко считам, че украинците заслужават още един шанс; в последна сметка това е тяхната земя.
Всичко това подсказва контурите на една тактика, която водачите на НАТО би трябвало да стартират да разискват най-малко в общи линии на четири очи и даже обществено тази седмица. Засега в действителност би трябвало да предоставим на Украйна съвсем всичко, което тя може да изиска. Дайте на Украйна остатъка от годината и 2025 година, с цел да построи своите качества и да се опита да предприеме огромно контранастъпление. Но не планирайте цялостен триумф.
Междувременно оставете политиката в Съединени американски щати, Франция и другаде да се успокои малко - или най-малко да обясни посоката си. Започнете да разговаряте с президента Володимир Зеленски за това по какъв начин може да се модифицира западната помощ. И да, съкратете по някакъв метод помощта през 2025 година, в случай че идната му атака не успее. В този миг, според от събитията, обмислете опцията да се върнете към тактика, която да помогне на Украйна да отбрани земята, която държи, както и украинските градове от въздушни и ракетни офанзиви, като в същото време помогне на страната да се възвърне стопански и да построи дълготрайната си отбранителна дарба.
Има и още един основен детайл във всичко това - котвата за сигурност на Украйна със Запада. Повечето от тях поддържат участието на Украйна в НАТО. Но това най-вероятно в никакъв случай няма да се окаже предмет на договаряния с Москва и може би скоро няма да бъде на практика осъществимо.
Лиза Хауърд от университета в Джорджтаун и аз предложихме вместо това да се сътвори Атлантическо-азиатска общественост за сигурност. Тя би включвала Съединени американски щати и някои други основни западни страни, а евентуално и други страни като Индия, както и Украйна (и може би Русия някой ден, само че в далечното бъдеще). Наред с други действия, това партньорство би разгърнало гъста мрежа от военни инструктори в униформи, само че неорганизирани в бойни формирования, в тези елементи на Украйна, които се управляват от Киев, може би още преди края на войната, с цел да работи като защитна мрежа против бъдещо съветско нахлуване.
Заявеното желание на членовете на това партньорство ще бъде да се намесят, с цел да защитят своите инструктори, в случай че в миналото бъдат застрашени.
Тази идея може би е прекомерно общирна за да бъде препоръчана обществено тъкмо в този момент, само че необятните контури на една по-реалистична тактика към този момент не би трябвало да бъдат табу за разискване. Лидерите на НАТО дължат на все по-скептично настроените си гласоподаватели по-добър отговор на известния въпрос на Дейвид Петреъс за Ирак: " Кажи ми по какъв начин ще свърши това ".
Майкъл О'Ханлън е началник на катедрата по защита и тактика " Фил Найт " в института " Брукингс " и създател на книгата " Военна история за актуалния пълководец: Големите войни на Америка от 1861 година насам ".
Инфо: thehill.com
